Обявяването на Независимостта е най-високият връх в политическото самоопределение на българската нация в годините след Освобождението.

Българио на живи и на мъртви,

Българио с безброй Баташки църкви,

Със гробища и с паметници светли,

Със този жертвен въздух, който свети

Над тебе вечно, като вече огън,

Аз искам да те събера във стих! Не мога!

Аз искам цялата да те прегърна —

Ръцете ми не стигат! Как да върна

Това, което ти си ми дарила?

Не мога.

И пред братската могила,

Пред Шипка и пред Вола коленича.

И без да казвам колко те обичам,

С една сълза, и кървава, и страшна,

За цялата ти обич се отплащам.

Сълза на радост и от скръб проляна!

Сълза, в която ти си цяла сбрана!

/Дамян Дамянов/