Георги Бенковски

    Българският народ излъчва забележителни революционни дейци – ръководители на Априлската епопея, чиито имена са покрити с неувяхващата слава на безсмъртието. Едно от първите места между тях заема Георги Бенковски. Животът и делото му не са достатъчно изследвани. Причините се коренят главно в оскъдния изворов материал. Биографът на Бенковски се натъква на много трудности. Водачът на Априлското въстание не е оставил никакво ръкописно наследство. Документалните източници са бедни. За живота и възгледите на Бенковски се съди в повечето случаи по спомените на неговите съратници и съвременници.

 

    Георги Бенковски, чието истинско име е Гаврил Груев Хлътев, е роден между 1841 и 1843 год. / някои източници посочват датата 21 септември 1843г/ в Копривщица. Произхожда от търговско-занаятчийско семейство.След ранната смърт на баща си е принуден да напусне местното училище и става терзийски и абаджийски чирак. Още твърде млад заминава на гурбет в Мала Азия, стига дори до Египет, където се занимава с търговия. Владее 7 езика – български, арабски, турски, гръцки, италиански, полски и персийски.

 

    Горещ родолюбец, със свободолюбив и непокорен характер, Бенковски се сближава с дейците на българското национално-освободително движение. Към средата на 70-те години на XIX век се озовава в Букурещ, където става пламенен привърженик на революционно-демократичните и освободителни идеи на българската национална революция. През лятото на 1885 г. е включен в групата на Стоян Заимов, натоварена със задачата да запали Цариград във връзка с подготвяното въстание в България.

 

    След разгрома на Старозагорското въстание в Гюргево се създава нов български революционен комитет,който си поставя задача да организира ново въстание през 1876г. Това наложило Гавраил Хлътев да замине за Влашко, но нямал паспорт. С помощта на Стоян Заимов се сдобива с паспорта на един полски емигрант – Антон Бенковски.Не е известно кога сменя името Антон с Георги. След завръщането си в Румъния участва в заседанията на Гюргевския революционен комитет. Определен за помощник на Панайот Волов, апостол на IV революционен окръг, в първите дни на 1876 г. заедно с него преминава замръзналия Дунав край Оряхово и се отправя към селищата на Панагюрския революционен окръг.

 

    По време на подготовката за въстание изпъкват забележителните агитаторски способности на Бенковски. Със своята активна дейност, неизтощима енергия , решителност, силна воля и делови качества той се налага като ръководител на революционната организация и Волов доброволно отстъпва мястото си на главен апостол. Бенковски подготвя и ръководи Събранието в Оборище на представителите на революционните комитети, изисква да се дадат пълномощия на апостолите да ръководят въстанието, оглавява комисия, която изработва конкретен план за хода на въстанието с указания за тактика, за отношение към мирното турско население и пр.

 

    По време на обявяването на въстанието на 20 април 1876 г. в Копривщица Бенковски е в Панагюрище заедно с повечето други апостоли. След получаването на “кървавото писмо” от Тодор Каблешков провъзгласява въстанието и в Панагюрище. Бързо организира голям конен отряд, наречен “Хвърковатата чета на Бенковски”, начело на който обикаля селищата на окръга, провъзгласява бунта, води сражения с потерии и турски войски, напътства и организира въстаническите сили.

 

    След разгрома на въстаниците при връх Еледжик и Панагюрище Бенковски се отправя с малка чета за Стара планина. На 12 май става жертва на предателство и пада убит, когато преминава река Костина в Тетевенския балкан. Главата му е пратена в Ботевград, а след това в София.

 

    Това са известните факти от живота на големия революционер. Малко се знае за личния му живот, за невероятното му излъчване, за почти мистичната му обаятелност и влияние. Те са останали в старите книги и спомени, до които днес някой рядко се докосва. Тези източници ни показват един друг Бенковски – земен и естествен, бохем и авантюрист. Известният историк, публицист и изследовател на Априлското въстание Димитър Страшимиров го характеризира по следния начин: “Гаврил бил левент, хубавец, но бил буен, духовит и своенравен. Бил твърде горделив и салтанатлия… охотно дружал с бейски и богаташки момчета, водел разпуснат живот, на който не липсвали и хайманешки авантюри.” За да скрива следите си от властите, той често сменя местонахождението си, професиите си и дори народността си. Подобно на Левски той е ту търговец, ту ходжа, ту турчин, ту персиец, ту русин. По едно време в Смирна дори бил гавазин / телохранител / на персийския консул.

 

    Захари Стоянов ни е оставил автентични бележки за мистичното обаяние на апостола сред населението на Панагюрище. Ето какво пише той по повод на осветяването на въстаническото знаме на 22 април 1876 г.: “ Рано сутринта камбаните и клепалата забиха от черковите. Тия известяваха на панагюрското и околното население извършването на тържествен акт. Скоро улиците се изпълниха с любопитни, повечето жени и деца, защото мъжете бяха по пунктовете. Тия бяха накичени с най-скъпите си дрехи… Името на Бенковски вървеше от уста на уста. Той имаше вече авторитет на цар; нямаше човек, който да не си изкриви врата да го погледне…”. По-нататък, по повод на смъртта на войводата, Захари Стоянов ще допълни: “Няма нужда да казвам, че Бенковски е святец както в Панагюрско, така и в Тетевенско, гдето е паднал. Населението уверява, че нощно време, срещу събота и другите по-знаменити празници, гори кандило на мястото, гдето той е убит.”

 

    Иван Хаджийски пише:”Бенковски е необикновена, изключителна, “на голямо скроена” личност. Той бе гениален въстанически водач. И ако всяко човешко можеше да се утвърждава със свидетелство, то свидетелство за водаческата гениалност на Бенковски бе успешното провеждане на Априлското въстанаие”. Това е най-щедрата, най-широката и възторжена оценка, която някой е правил досега на големия революционер и която и днес не се нуждае от корекции.

Baner1
baner2
baner3